неделя, 23 декември 2018 г.

понеделник, 10 декември 2018 г.




Мартин Балкански, Школа по аудио-визуални изкуства "Славал - 7", практика по операторство, София - център, пролет, 1998, фотограф: Тодор Пейчев

събота, 1 декември 2018 г.

Автор и герой


През 2007 година излиза първата книга на Тодор Пейчев - автобиографичният роман "По-различен ли?! Не се препоръчва". Няколко години по-късно, а именно - 2015 - се появява и втората му книга - сборникът разкази "Душата ми плаче за теб". Авторът, освен че пише и създава образи и персонажи, но и самият той е литературен герой в разказа "Моето прекрасно момче" от сборника разкази "Което си отива" на Людмила Андровска. Авторката въплъщава Тодор Пейчев в героя Нико - гей мъж, чийто начин на живот се определя от сексуалната му ориентация и предпочитания към същия пол.


  

четвъртък, 17 май 2018 г.


Благотворителният концерт "Българската Коледа"


ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Бих искал да изразя възмущението си от поведението на Президента на Република България, че допусна да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърна в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. За мен за пореден път се потвърди мнението, че Президента целенасочено лансира чалгата и ниската култура. Намирам за цинично присъствието на пошлостта в благотворителни кампании от такъв мащаб.
Не случайно се утвърждава крилатата фраза, че когато БСП е на власт, чалгата процъфтява.

ДО БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНТ, защото допусна да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърна в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. Това ли е призванието на националната телевизия?

ДО БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНР, защото допусна да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърна в реклама на чалгата и силиконовите гърди в присъствието на децата, младежите и дарителите. Това ли е призванието на националното радио?

ДО СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНТ и БНР, защото допуснаха да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърнаха в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. Разочарован съм и от безхаберието на СЕМ, което подминава с лека ръка превръщането на националните електронни медии в арена на пошлостта.

ДО КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНТ, БНР и от Президента на Република България Георги Първанов, защото допуснаха да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърнаха в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. Намирам за цинично присъствието на пошлостта в благотворителни кампании от такъв мащаб.

ДО ВЕСТНИК 24 ЧАСА
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНТ, БНР и от Президента на Република България Георги Първанов, защото допуснаха да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърнаха в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. За мен за пореден път се потвърди мнението, че Президента целенасочено лансира чалгата и ниската култура. Намирам за цинично присъствието на пошлостта в благотворителни кампании от такъв мащаб.
Не случайно се утвърждава крилатата фраза, че когато БСП е на власт, чалгата процъфтява.

ДО ВЕСТНИК ТРУД
Бих искал да изразя възмущението си от ръководството на БНТ, БНР и от Президента на Република България Георги Първанов, защото допуснаха да бъде опорочен един концерт с благородна цел - "Българската Коледа", като го превърнаха в реклама на чалгата и силиконовите гърди пред очите на децата, младежите и дарителите. За мен за пореден път се потвърди мнението, че Президента целенасочено лансира чалгата и ниската култура. Намирам за цинично присъствието на пошлостта в благотворителни кампании от такъв мащаб.
Не случайно се утвърждава крилатата фраза, че когато БСП е на власт, чалгата процъфтява.

Писмата бяха изпратени на 26.12.2007 г.
Тодор Пейчев

https://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=3605

четвъртък, 10 май 2018 г.

Подземна мистерия в центъра на столицата


Входът на кооперацията на бул. „Патриарх Евтимий” № 22 в столицата не е кой знае колко по-особен в сравнение с другите наоколо. Две гладки цилиндрични колони го подпират и без да се набиват много но очи, образуват нещо като арка. Но по думите живеещи наблизо М. И. и П. Р. (истинските им имена са в редакцията) тази сграда има доста любопитна история.

- Не зная със сигурност точно кога е строена - твърди П. Р., - но кооперацията още преди 9 септември 1994 г. е ползвана от висши военни офицери, от Гестапо и от полицията. Това, което сега представляват мазетата на живеещите тук, всъщност са били килии. Чувал съм, че известният полицай Гешев нареждал там да се затварят хора, които били „обработвани”, за да се измъкне от тях някаква информация. А в задния двор, който съществува и сега, под тревата и статуята има бункер. Подземната врата, водеща към него, е заключена. Не зная за какво точно е служило това укрепление. Всичко е в сферата на предположенията...

- По-интересното е другото ниво на подземието - допълва го М. И. - Шушне се, че предназначението му е „плейбойско”. Още по време на втората световна война част от това укритие се е ползвала като публичен дом от военни и от тези, които са имали право на достъп в сградата. След деветосептемврийската промяна на властта кооперацията е била разпродадена естествено на „свои” хора.

По време на проучването установих, че апартаментите са големи, по един на етаж, всеки с по две врати. Тук и днес живее завеждащтият протокола на Тодор Жвков, изпълнявал длъжността си цели 15 години.

Опитах се да поразпитам някои от обитателите на кооперацията. Според един от тях, пожелал също да остане анонимен, след 9 септември архивът в общината е унищожен и не може да се установи собствеността на сградата. Той обаче бе сигурен, че тя е строена от германците и си е била тяхно притежание до края на войната. В по-скорошни времена тук бил сниман филмът „Сам сред вълци”, за да се използва автентичният „хитлеристки” интериор. Неизвестно защо апартаментът на първия етаж бил реституиран след 1989 г. от неизвестен мъж, който не е български поданик и живее в Канада.

Други съкооператори пък развиха версията, че въпросният първи етаж е бил собственост на БОДК, което го е дало под наем на руското търговско представителство „Автоекспорт”. Според тях обширното жилище вероятно е използвано от руснаците и като офис, и за спане вместо хотел. След влизане в сила на Закона за реституцията внезапно появилият се канадец вече го дал под наем на друга фирма.

Сега партерният етаж откъм улицата е ресторант. Ако човек се вгледа, може да види, че тротоарният бурдюр пред входа е полегато снишен, за да минават по-лесно коли.

- Това е така, защото на мястото на сегашния ресторант е имало нещо средно между проход и гараж - обяснява П. Р. - Само до преди няколко години асансьорът на сградата, производство на прочутата марка „Шиндлер”, е слизал до подземието. Там след стръмни стълби и лабиринти от коридорчета се стига до все още прекалено запазен „оазис” сред мизерните мазета наоколо.

- Искрено се изненадах, като го видях - споделя очевидец, - нищо, че бях чувал предварително за фантазии в стил „Али Баба”. Намерих една врата и влязох. А вътре - стая с хубав зелен мокет на пода, плюс два матрака в сходен цвят и бюро. После, като разпитах, ми казаха, че преди имало и кухненски шкафове и хладилник. Отворих още една врата и ахнах съвсем. Вътре беше нещо подобно на гримьорните в театрите, само дето огледалата са откраднати. Пак същият мокет, но и красиво вграден гардероб, облицован с ефектна материя, допълват картината. И вътре в тази стая още една врата, а зад нея разкошна вградена вана, а около ваната всичко е облицовано в подбрани с вкус луксозни плочки.

- Аз разпитвах за тези подземни помещения - пояснява П. Р., - защото бях заинтригуван. Поне доколкото научих - мацките на някои „правоимащи” по Живково време „ползвали” апартамента на първия етаж. Те са идвали първо долу, в подземието, подготвяли са се, ако трябва - са се преобличали за любовната среща. След това, без никой да ги види, са се качвали в апартамента с асансьора. А понякога, според случая, е ставало и обратното. Въпросният отговорен другар е слизал долу при избраницата си, без никой в този момент да го знае къде е, а и кой ли би могъл да го види.

Тук се появи противоречие. Хората, с които разговарях в самата кооперация, споделиха, че асансьорът не е слизал до мазето никога. Долу няма осветление, но те си ползват мазетата за зимнина. И нищо не са чули, не знаят, не са видели.

От друга страна пък - нали това е била целта - всичко, което се прави долу, да остане „скрито-покрито”...

Естествено в разказаното дотук има доста неясноти и предположения. Мистерията на бул. „Патриарх Евтимий” обаче засега остава.

информация и фотографии: Тодор Пейчев







вторник, 6 март 2018 г.

"Душата ми плаче за теб", Тодор Пейчев, трето книжно изложение "Литера Експо", Благоевград, май, 2016




Todor Peychev, Bella Ablaeva, Zornitsa Atanasova, piano bar Camino, Sofia, Bulgaria